Ти виждал ли си как понякога,
преди смъртта,
човек изглежда някак странно жизнен?
Очите как със трескав блясък
се взират в късче синева.
Ръцете, миг назад отпуснати безсилно,
как се наливат с топлина.
Кръвта как в бяг по вените се втурва
и руменец покрива бледността.
И на човека му се струва,
че едва започва да живее,
а всъщност свършва...
Не гледай, че очите ми се смеят.
Недей се радва,
че целувките от обич парят.
Не вярвай в галещата искреност
на моята уста!
И с любовта понякога,
преди смъртта,
се случва същото...