Пренапрягам очи –

търся вярна посока.

Ти надменно мълчиш –  

ти си много високо!

Разредена мъгла

ясна мисъл не носи:

осъзнаваш едва

колко много въпроси

все надолу влекат,

между зъбери скрити.

Уморен е върхът,

от лавини обвит е.

Побелява зад нас

и следите ни трие.

Безполезен компас

не посочва добрия...

Не премръзвай, ела! –

Изгорях от тревога.

...ще разперя крила:

дръж се! Зная, че мога!