Пренапрягам очи –
търся вярна посока.
Ти надменно мълчиш –
ти си много високо!
Разредена мъгла
ясна мисъл не носи:
осъзнаваш едва
колко много въпроси
все надолу влекат,
между зъбери скрити.
Уморен е върхът,
от лавини обвит е.
Побелява зад нас
и следите ни трие.
Безполезен компас
не посочва добрия...
Не премръзвай, ела! –
Изгорях от тревога.
...ще разперя крила:
дръж се! Зная, че мога!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me