Бях разпилени парченца
грапави истини и уморени илюзии.
Болка и зашлевена тишина бях.
Преглъщах рани и болях.
До онзи миг, когато...
Докосна ме и взриви се тишината.
Събра ме с обич в парещи длани.
Сълза докосна ме и се случих
в шепота на капките.
Тогава прошепна ме в стих.
Стих онемял от обичане.
Случих се с любов събран.
В онзи миг... В онзи миг оживях...
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)