- Поръчах от рибния специалитета им за днес. Изненадващо хубаво приготвени рибни ястия. Днешното е от морски деликатеси. Ще ти хареса, Пепи. Имам молба, мила. Нека хапнем, както преди. След това, вечерта и нощта са наши... Ще говорим. Ще питаш. Ще търсим отговори и решения. Имам една единствена молба - не ме съжалявай и за миг. А се бори за мен, заедно с мен. Сама съм безсилна вече.
- Каквото и да е, защо не се обади?
- Не бързай... Изчакай... Задръж въпроса и ако след час решиш пак да го зададеш, ще търся отговор...
Телефонът звънна. Бяха от рецепцията. Христина слезе за поръчката. Петя заоглежда апартамента, търсейки насока към предстоящия разговор. С Христина се познаваха от четиригодишна възраст. Не можеше да се закълне, че нямат тайни една от друга. Но можеше да заложи живота си срещу нейната свобода. Имаше й доверие. Знаеше, че това, което ще й каже, ще е самата истина без грим и щадене. Такава, каквато се е случила в живота на приятелката й. Знаеше също, че каквото и да е, тя не би оставила Христина сама с него. Нямаше представа какво ще е ястието и кави прибори ще са нужни. Откри няколко цветни ароматни свещи и ги запали на различни места из малката гостна. В спалнята беше голямо двойно легло, но употребяемо беше от едната страна. Значи, нямаше да спи в холчето. Боже! Щяха ли да спят? С какво щяха да се борят? Петя затвори очи и потърси Светлината в себе си. Беше благодарна на Небето че я беше открила. Не се съмняваше и за миг, че ще се намери някакво решение. Решение не се намираше само ако човек изпадне в летаргия и мине на автопилот. Но две сърцати жени не можеха да бъдат победени. От който и да е.
- Исусе мили! Братко мой! ТИ, който си дал човешкия си живот заради мен - дай ни сили! Само да не е кармичен урок. Такъв ли е, дай сили на Христина да го осъзнае. И на мен, Исусе, да съм до нея!
Христина влезна, придружена от момчето за поръчки към известен рибен ресторант. Погледна към запалените свещи и се усмихна съучастнически. Отвори хладилника и въздъхна:
- Нямам лед за виното... Ще се стопли и ...
- Има, госпожо. Като чух адреса, предположих че няма да има лед. И взех.
- Ей, все още се намират и мислещи хора! - усмихна се Христина.- Заслужи си почерпката. Напълно! Благодаря!
Младият човек я погледна с блеснали очи. Но си личеше, че радостта му не е само заради щедрата сума. Радваше се на добрите, ласкави думи, които чу от тази жена, чиято душа сякаш едва се задържаше зад зъбите й. А може би, това впечатление се дължеше на прекалено, по момчешки късата й, леко прошарена коса. Благодари й баз да раболепничи, пожела на дамите добър апетит и напусна апартамента.
- Не знаех какви прибори ще са нужни, Хриси.
- О, не се притеснявай - редовен клиент съм им и те си знаят - носят поръчката с прибори и сервирани в точните съдове. На сутринта всичко се връща от почистващия персонал. Хайде да хапнем. Дай само две чаши за виното. Трите бутилки нека останат в леда, едната отвори. Ако не ни стигне, ще се обадя на такси да мине до денонощния и да ни донесе каквото поискаме. Само с музиката .... напоследък слушам само много лека класика. Тиха и лека. Да ме отнася далече от тук и сега...
следва