Затворих се сам и дълго мълчах,
размишлявах, далеч от всичко и хорските очи.
Съзерцавах се в душата своя, търсих надълбоко
търсих отговор, просветление, ала така и не успях.
Отчаянието ми огромно е, в мъка се превърна,
пътят ми за месеци предначерта.
Питах се, защо добро все гледам да направя,
а после страдам от това, като че на хората им пука?
Питах се с какво заслужих във връзка наглед перфектна,
заради своята отдаденост накрая пак да съм аз виновният?
Питах се какво ще правя с живота си,
защото не виждах как мога просто да се изправя и напред на вървя?
Питах се докога ще продължи,
надявах се кратко да е времето за това.
Но уви измина половин година и месеци още се трупаха,
задавам си все същите въпроси, а отговорите така убягват.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me