Затворих се сам и дълго мълчах,
размишлявах, далеч от всичко и хорските очи.

Съзерцавах се в душата своя, търсих надълбоко
търсих отговор, просветление, ала така и не успях.

Отчаянието ми огромно е, в мъка се превърна,
пътят ми за месеци предначерта.

Питах се, защо добро все гледам да направя,
а после страдам от това, като че на хората им пука?

Питах се с какво заслужих във връзка наглед перфектна,
заради своята отдаденост накрая пак да съм аз виновният?

Питах се какво ще правя с живота си,
защото не виждах как мога просто да се изправя и напред на вървя?

Питах се докога ще продължи,
надявах се кратко да е времето за това.

Но уви измина половин година и месеци още се трупаха,
задавам си все същите въпроси, а отговорите така убягват.