Там Дунав се вие и тихичко тича,
вълните пенливи измиват брега.От спомен изскочило босо момиче
по пясъка търси нетленна следа.Душата се рее със волност на птица
над зидове древни с перчеми от мъх,над каменна църква – Светата Троица,
над щедра земя с горещ житен дъх.Свищовски лозници там гроздове крият.
Във техните вити и здрави стъблае вплетена тайна могъща магия
на вятър и дъжд, и на плодна земя.Свищовското вино във чаши проблясва,
чертае любов в ароматната нощ.Звезда се откъсва, желание блясва.
Щастливецът връща се там в полунощ.Свищов, ех, Свищов! Този град на дедите
открадва сърцето с магически зов.Реката, небето, винòто, звездите
там среща си дават – във този Свищов!За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me