Засвири ми, ветре, на медната свирка,
поседни край мен да послушам гласа ти.
Изпреди косите ми с тънка си хурка,
нареди ми думи - трендафил благати.

Измети небето ми, болката силно
от душа издухай, хвърли я във пропаст.
Да подхване кръшно хоро самобитно
туй сърце, от грижи посърнал арфист е.

Да притихна свила крилете смирено,
мъдростта ти светла достойно да уча -
Свободата, камък безценен, блажено
през живота труден без страх да обичам.

Прегърни ме, Дух просветлен, поведи и
неусетно вяра в очите наливай.
Сред звездите ярки рисувай крилата
любовта - от извор най-благ да напивам!