Непотребни ми станаха думите

с чужда мъдрост опитомени:

ожаднях за внезапно хрумване

след горчилка от примирения.

Заобръщах навън със хастара

постулатите непоклатими:

голотата им е покварена

от набързо закърпвани рими

с избледнели от преповтаряне

неумело скроени въпроси...

вредността им е толкова стара –  

само прах между гънките носи.

Пожелах си,  живота отричан  

със сърце да препиша – начисто:

За начало е просто „Обичам!”,

по-нататък са белите листи...