Две лица усмихнати нахално -
влюбени, наивни егоисти.
А на мен в душата ми е кално,
мислите ме глождят като глисти.

Моля те недей да ми се фукаш -
зная, и на теб ти липсва нещо.
И балони розови да пукаш,
още помниш първата ни среща.

Тя ти носи спомена за мене,
но е кротка, зряла, търпелива,
не ругае, не крещи, не стене,
погледът и гали, не убива.

Да, поредната перфектна дама -
с теб да бъда дама аз не щях.
Впримчена във детската си драма
да порастна с тебе не успях.

Колко ли усмивката и струва?
Как си е научила урока?
Питай мен, любов не се купува,
ала се продава като стока.