не съжалявам, че не съжалявам за всичко
аз съм повторение на днес и на нищо
не полудявай не полудявай е нежност
обичам те, обичам те е ехото в мен
ще бъда затворен и още по-скучен
кога ще бъда повторен безброй пъти?
скъпа без теб наистина е доста скучно
скъпа без трудността е жалка сива скука
...
не полудявай не полудявай е ехото в мен
а ти си далеч от пластмасовите ми хора с рани
влизат и излизат през забравен двор
преминават в още по-тъмна сенчеста материя
вървят понякога бързо, понякога дори спират
доста често аз съм тяхната врата
доста често ехото е празно
надничам през щорите на тъмния двор
и не съжалявам че не съжалявам
майка ми казваше че е опасно да те следя
а ти беше единствения черен Петър който обичам
който чаках пред огъня
лицето ми е червеникаво и понякога
ехото ме удря в други цветове
също толкова обезсмислени
на грамофонна плоча преповтарям теб
човека в мен
и доста често се слушам
още по-скучен дори за пластмасовите хора
като мен улющени и наранени
ето го ехото! отново се появява
преминава през сенчеста пързалка на
празни приказки и празни пързалки
а аз се въртя с моите зимни кънки
и отсичам един голям кръг преди да призная
че ехото ми е любимото парче лед което зная
наранявам още повече себе си
ето го ехото което пречи на всички
обичам те, обичам те, обичам те
а ти не разбра ли
че животът е повторение?
на В.Л.