Тази година на 15 септември тръгнах за трети път на училище. Този път заедно с внука ми, който според последните държавни изисквания трябва да ходи на училище още на 5 годишна възраст на предучилищно обучение. То бяха вълнения, то бяха безсънни нощи, то бяха сълзи и сополи(пардон за сополите, ама ги имаше). То бяха разговори и уговорки - колко ще се седи в училище, какво е като в детската градина и какво не е и други много съществени и не толкова съществени подробности като тази, например - дали в междучасията ще може да си идва вкъщи и после пак да ходи в клас, на чиновете(масите) ли се спи следобед и много други подобни уточнения, за които на един препатил от образователната система възрастен е немислимо да му дойдат като мисъл дори в напатилата се от реформите в образованието глава.
       Все пак успяхме да се споразумеем, след един куп договорки и обещания(най-вече от наша страна -  на възрастните висшисти), че училището е мястото, където всеки стъпил на територията му, изучава и запаметява за цял живот(тук малко попресилихме фактите) това, което Госпожата или Господинът в клас преподават. Уточнихме, че Госпожата и Господинът знаят почти всичко, както и Госпожите от детската градина досега. Вметнахме дипломатично думичката \"почти\", за да си запазим малкото право и ние целокупно да знаем някои неща, които Г-жата и Г-нът по една или друга причина не са успели да научат, а пък ние ги знаем. Така успокоени, че малкият ни ученик има и алтернативна форма на обучение - двете му прабаби, прадядовци, баби, дядовци и родители тръгнахме радостни на училище... отново за кой ли път, според възрастта.
       Вчера обаче, една приятелка ме зарадва с новината, че и Образователното министерство е решило да образова внука ми по учебното помагало \"Азбука за теб и мен. Ръководство за учителя  5 - 8 клас. Програма за сексуално и репродуктивно здравно образование.\" написано от цял екип от 15 преподаватели, одобрено от Министерството и отпечатано вече, за да влезе като помощно средство за учителите на всички малолетни и непълнолетни момчета и момичета, които ние сме поверили доверчиво за възпитание на нашето родно българско училище. В началото доволно се усмихнах - вече няма да ми се налага да обяснявам за цветчетата и пчеличките, защото това ще им го обясняват в клас. После обаче любопитството ми надделя и реших да видя дали не ми куца някъде сексуалното и репродуктивно образование и се поинтересувах какво точно пише в това помагало - може пък да ми помогне и на мен да се дообразовам на тази тема, та после да няма разминаване между моите думи и тези на Госпожата и Господинът. Речено - сторено. И в това помагало намерих приказката \"Момичето и корабният дърводелец\", написана от Юлия Попова(една от 15-те съставители на помагалото) училищен психолог, член на Българската асоциация по приложна психология. Та в тази приказка(няма да я разказвам подробно, а само това, което на мен ми направи силно впечатление) младото момиче моли корабния дърводелец да и\' помогне, а той и\' отговаря по следният начин:\"Ще изпълня молбата ти, но първо искам да преспиш с мене.\" След като няма друг изход, а много иска да и\' се помогне, младото момиче се съгласява да изпълни условието на корабния дърводелец. Изводите от края на приказката оставям на вас.
       По-нататък в \"Азбука...\" друг член на екипа Марин Маринов консултант по организационно развитие 3ММ - Консулт предлага обучаващите се ученици да влязат в роли и да изиграят един от следните персонажи:
- младеж гей, крие се от родители и познати;
- лесбийка около 30, омъжена, не е щастлива в брака си;
- малолетна проститутка, родителите и познатите не знаят;
- бисексуален мъж, семеен, поддържа сложни сексуални връзки с двата пола;
- мъж, несемеен, травестит, крие се от приятелите си;
- транссексуален мъж, изявен, демонстративно се облича като секси дама, обмисля хирургическа операция за промяна на гениталиите.
Препоръката при избор на роля към учениците е: Нека всеки участник да избере роля максимално далечна от самия него.
       След прочитането на тези напътствия в \"Помагалото\" отидох да се разхождам със скорост 15,1 км/ч. в близкия парк и се върнах след 3 часа, за да си взема душ.