Влюбих се в късна есен.
Преди това ти беше
просто едно добродушно момче.
Не исках, твърде дълго
изхвърлях мисълта си за теб.
Но зимата придоби в твое
присъствие най-топли цветове.
Въздухът хладен се смени,
от режещ в милувка нежна ..
сладка, на вместо снежинки
се сипеха пеперудени криле.
Ах, носталгия ..в теб няма
изминало време. Въздухът
си е все същия. И докато
ме има и докато има
зима, аз ще бъда влюбена.
Какво, че ти отдавна
не си до мен, онзи в който
се влюбих, а и аз не съм същата.
Забравила съм лицето на
Добрината, в вихрушка от неслучени
мигове. Само в една сълзица
по стената, пред огледалото
блести Добрината. Прегърнала
скъпи спомени и думи закъсняли.