Ще си отида някой ден,
а с мене и моя свят - вселена цяла.
Дори и мойта песен ще отмине...
И болката... мечтата неуспяла.
След мен ще има стъпки изоставени,
пресъхнали сълзи, нечути думи...
И много страст, надежди, обещания,
копнеж... И пътища безумни.
Ще има ли значение тогава,
дали съм честна, черна или бяла?
Със мен ще си отидат всички съдници,
дори и спомена, че съм живяла.
Ще си отида някой ден отнасяйки,
със себе си нетленната искрица,
творяща светове, звезди и атоми,
и страстен пламък, в нечия зеница.
Ще си отида..., помъдряла ще се върна...
Ще продължа история несвършена
и ще остана, светове да преобърна...
Отново да летят криле прекършени.
С.Кръстева