Не питай мен... сърцето е виновно!
Не спря да те обича, ни за миг!
Душата ми край ъгъла се моли
да чуеш сетният, изтръгнат вик

по теб... изплакано докосване,
и жаждата до днес неутолима...
Крилете ми за миг подряза ги,
надеждата сега във мен умира.