Рисувам пъстроцветните си мисли.

Разсипвам ги без цел, и без посока.

Наслагвам малко черни точки -

и ето че готово е платното.

Но спирам, да, почти да го завърша.

Присетих се за теб. Къде се дяна?!

И как да те пропусна, без да мога

частица мъничка от теб да сложа?

Едва тогава ще въздъхна, с задоволство.

И мисъл - топъл залез ще ти пратя.

Целуваш ме, почти със неохота,

ала прашинка май ми влезе... Във окото.