Юбава съм, млогу съм красотна, от герана ида, малко само мокра! На кобилица люлея цели два бакъра и току съ пооглеждам, нящу да намеря.
Кват съм гиздосия, китка нипулята, се си чекам некой да ми напиЕ водъта. Стъпям у панички, уж чи млогу бързам. Един да съ пукажи, коня му го връзвам!
Гледам ф расталака нящу съ чИрнее- мисля два юнака вехнат си пу мене. И сърце ми трепва, мигом запърполи, обачИ- виждам килимявка, с ветера съ бори!
Хукнах да спасевам, нъл съм дубрудушна, килимявка хукна, фръкнаха обуща. Мърчува си беши, ама ни пропущам- нящу със копита и роги надушвам!
Китката ми клюмна, гачи я слана попари, и бакърите съ люшкат, кой къдя си свари! Викам- спри сърце да лупаш, май съ ошашави! Я с кобилицата мятай, сичко да оправиш!
Мъжката замятнаф към ту храстлака, рога, копита и опашка към мене съ юрнаха! Плюх си на петите, цялата съм мокра! Ши ида ф хоремака, малку да съ столя!
На среща ми Илена, цяла приблидняла, пустата и хубост, като нея нийде няма! Гльодам я и тя трипери, съща трепетлика! Дедо попе си загубил козела и двата терлика!
Светнаф съ на бърже, кой ми зе акъля! Кви са тия мъжЕ, дет не съм до днес видела! Я ила Илено, до хоремака да отскочим. Двети сми красотни и с кобилицата сичко можим!