И тази вечер, като всяка друга, на дървото под нашия балкон са се събрали птички. И всички чуруликат тъй силно, че ти става любопитно. Чудя се за какво ли толкоз си говорят. Чурулик, чурулик, чурулик, не се спират нито за миг. Сякаш обсъждат важна новина или се приготвят за нощен бал с маски и се чудят как да се издокарат. И само си повтарят: \"Чурулик, чурулик, чик - чирик.\"
         Явно ще е бал! Виж кой дойде ей там! Брей, как се е издокарала старата сврака, но пък си остава драка. Ами гарванът, пригладил е черните си пера, гладки са като капка вода и как само е изтъркал човката си - чак блести на тази лунна светлина.
         А Врабчо, клетият сиромах, проскубан и примрял от глад, той кой ли ще бъде и как ще танцува без един крак?!
          Виж и онази врабка, ей там, с хубавата перушина, тя ще бъде балната кралица.
          Ето и балът започва! Тихо!
          Как нежно свири птичият оркестър.
          Старият Бухльо и глухата Сова пък са солисти, толкова смешни, но и напористи.
Совата все едно повтаря само: \"Ла, ла, ла!\", а Бухльо й дърпа опашката уж й казва: \"Дай малко  и сол, фа.\"
           И сякаш наистина всички танцуват, когато клоните на дървото се полюшват от лекия полъх на ветреца.
           И пак едно и също си повтарят: \" Чурулик, чик, чик - чирик.\". Не им омръзва и за миг.
           Но продължавам да ги гледам с интерес и да си мисля дали не може за малко да стана врабче, за да разбера какво наистина си говорят толкоз птичките през нощта. 


Макар, че е писано през далечната 1999г. много се харесва на малкото ми момченце.