Как съм живяла без теб досега?
Как съм виждала небе и слънце?
Как усещах лъха на пролетта
във разпуканото малко зрънце? 

Всъщност зная - един полуживот,
съществуване някакво празно.
Вървиш, луташ се. Машина. Робот.
Със сърце - живота отказало.

И сега - Бог при мен те изпрати,
да ми напомни, че имам сърце.
Докосна го с ръцете си святи 
и разсипа в очите ми небе...

val - Валентина Цвяткова