Отвън връхлитат ни злословия,
отвътре ни разяжда МЕТАСТАЗА,
разкапва древните ни корени,
прониква в цялата ни същност
И СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ПРОКАЗА!

И мракът хлуе във душите ни,
на възел връзва дни и нощи
и старите и пресни спомени
бледнеят в днешните ни мощи...

И СМАЗАН, УНИЖЕН ЧОВЕКЪТ!

Трудът?! Гасней на гилотината!

- лъжи, кради, анатемосвай,
с награда тук и с пост в чужбина...

Трамплинът?!

Две лица да имаш -
едно за днес, за утре друго,
угоднически да ругаеш
и със черпака да загребваш
от уж народното ни блюдо...

Безчестен?!

Да петниш с охота
и непорочните си братя
със стръв да пращаш на ГОЛГОТА!

Оплиташ ни в коварни мрежи
на тоз БАЛКАНСКИ КРЪСТОПЪТ,
дълбаем старите темели,
рушим безумно връх след връх!

И влъхви в сатанински поход
опъват пъпната ни връв
и лее се на показ пошлост,
и черним жертвената кръв!

Отвън, отвътре и отгоре
крещят мерзавци в надпревара,
пред гаврата им с доблестни предци
мълчим в убийствена немара...

МЪЛЧИМ!

Какво от туй, че във душите
весден пластим и гняв, и мъка
и няма, няма, Боже господи,
оная мощ крилата, скъпа,
в едно да слее ПОРИВ, ЖАЖДА
и с оня УСТРЕМ БЛАГОРОДЕН
КОНТУРИТЕ НАПРЕД ДА РАЖДА!

Донка Ботева