Трябваше да напише нещо, поне отнякъде да го започне, все пак бе обещал.
Къс разказ, в който максимум на един лист да разкаже нещо фантастично. Нещо което другите никога не са си и представяли даже, поне така му описаха жанра в Уикипедията.
И за какво ли да им напише? За летящите хора?
А защо? Днес вече никой не си спомня за тях. Останали са само бледи спомени за хората с белоснежни крила – ангелите. Едни добри, други не дотам, някои паднали даже, лишили се от крилата си, за да заживеят между хората. Като едни от нас. Дотолкова отдавна, че забравили с времето, че могат да летят. Какво да напише за тях, какво?
Стана и излезе на терасата за да запали една цигара в търсене на вдъхновението си.
А насреща хоризонта припламна в огненото зарево на залеза. Небе опалено от драконов дъх. Зовящо го с гласа на старите му спомени.
И той полетя към него. Понесен от забравените си криле, скрити в сянката на спомените му.