За буквите

        В българската история има особено важни и знаменателни дати,оставили светла диря в историческото ни развитие и превърнали се в символи на нацията.Безспорна едно от най-големите достижения на българската култура е делото на Кирил и Методий, благодарение на което България се нарежда до високоразвитите цивилизации в Средновековна Европа.Създаването на славянската азбука се приема като едно от върховите достижения на световната цивилизация,тъй като разчупва средновековните догми и доказва по безспорен начин правото си на живот.След създаването на славянската писменост през 855г. човечеството прави три важни крачки по пътя на прогреса и оценява по достойнство новата проява на културен разцвет.Първата крачка прави Папа Андриан ІІ,който през 869г. посреща в Рим Константин Кирил,приема и освещава славянските книги и официално признава новия език.През 1880г. Папа Лъв ХІІ възхвалява апостолското дело на двамата братя и включва празника на светците в богослужебния календар на католическата църква.          През 1980г. Папа Йоан Павел ІІ в апостолическо писмо обявява Св.Св.Кирил и Методий за небесни съпокровители на цяла Европа пред Бога.Може би,най-добре обобщава всичко казано до тук Акад. Дмитрий Лихачов,който казва:”Плътта на  българската държава създаде хан Аспарух,нейния дух Кирил и Методий.И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа,защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът,писмеността,литературата.”

  Създаването на славянската азбука не е било самоцелно дело.Сам Черноризец Храбър в своя труд  “За буквите” намеква за това като казва:”Прочее преди славяните нямаха книги,но бидейки езичници,четяха и гадаеха с черти и резки.”Тук стигаме до една дълго насаждана у българина заблуда,че древните ни предци са били варвари без свои език,писменост и култура.Последните исторически изследвания обаче доказаха,че истината е съвсем друга.Прабългарската руническа писменост систематизира и разчете ст.н.с. Петър Добрев,който доказа,че древните ни предци са имали своя писменост,представляваща система от писмени знаци с линейно геометричен характер,включваща 132 знака с фонетично и 9 с цифрово значение.Тази писменост наподобява т.нар. протоеламско писмо и  има близки аналози с писмени знаци и особени думи от азбуките на кимри,маркомани и готи.Всичко това говори,че писмеността с която са боравели древните българи е твърде стара по произход,самобитна и уникална.

Всъщност Петър Добрев доказа,че повечето от най-често използваните в българския език думи имат прабългарски произход и все още се срещат сред памирските народи там,където е била люлката на България.Откриването,систематизирането и разчитането на прабългарската писменост отвори нова страница в най-новата ни история,като промени коренно представите ни за прабългарите и техния светоглед.

Факта,че прабългарите са имали своя писменост,извади на бял свят неочаквани доказателства за първообраза на славянската азбука и родовата принадлежност на нейните създатели.В своята книга  “Българите и Александър Македонски” историка Божидар Димитров обяснява българския произход на Солунските братя с политическата обстановка в България през VІІІв.Яростните династически битки довеждат до емигрирането на аристократични български родове във Византия,където старейшината на рода получавал титлата патриций и поземлено имение,а потомците му можели да заемат постове във византийския църковен и държавен апарат.Историкът смята,че  Кирил и Методий са потомци именно на такъв род,иначе какво друго би ги мотивирало да загърбят светския живот,да се усамотят в манастир и да сътворят нова писменост.Освен това,двамата отлично са познавали българския език и неговите фонетични особености,за да пристъпят към създаването на нова азбука и превод на богослужебните книги.Не на последно място,хора с ранга на Кирил и Методий биха се жертвали за кауза,променяща изцяло живота им,само ако се заемат с мащабно дело,способно да промени съдбата на една голяма държава,на един голям народ-каузата на родната страна и бащиния народ.Сам Константин Кирил загатва за не гръцкия си произход в Пространното житие написано от Климент Охридски,където казва:”За мене няма нищо по-хубаво от учението,чрез което,след като си обогатя ума,ще потърся прадядовската си чест и богатство.”

Философа оборва привържениците на триезичната догма с думите:”Как вие не се срамувате,като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глупи.Ние познаваме много народи,които разбират книги и които славят Бога,всеки със свой език.Ако с езика си не изговаряте разбрани думи,как ще разберете това,което говорите?”

Убеден в правотата на своето дело Кирил се заема с нелеката задача да сътвори нов език и нова писменост,заедно със своя брат Методий.Божидар Димитров предполага,че азбуката е била поръчана на двамата братя от българския владетел  Борис І.Мъдър държавник,осъзнал необходимостта от един език,една азбука и една писменост,той вероятно се е срещал с двамата потомствени българи и е беседвал с тях за нуждата от единство на многонационалната му държава.

     В основата на новия език Кирил и Методий полагат части от прабългарската писменост,като най-близка и лесна за възприемане от народа.Повечето от буквите в новосъздадената азбука повтарят в съвършенство прабългарските графични знаци.В нея присъстват и няколко прабългарски думи,послужили за модел на звуците Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Ъ и липсват както в гръцкия език ,така и в славянската реч.Този факт потвърждава и  Черноризец Храбър,който казва,че сред създадените от Кирил 38 букви,24 са подобни на гръцките,а 14 са различни от тях.В славянската азбука влизат непознати думи от памирските езици дошли до нас от древната прародина на българите като:фрът-брадва,ци-птичка,гервь-козле,ша-корона,ят- колиба,ук-впряг.Техните буквени знаци стоят в Глаголицата и Кирилицата.Ст.н.с. Петър Добрев твърди,че при създаването на днешната ни писменост директно е била използвана по-старата българска писменост,при това ползвана в едно строго определено направление-като модел,от който са извлечени знаците за липсващите в гръцката писменост звукове.Казано иначе,Кирил и Методий създават славянската азбука за българския народ,универсализирайки я до такава степен,че да може да обслужва и останалите славянски езици.

    В началото на Глаголицата стои буквата А –Азъ,в превод от прабългарски-памет.Освен това  на древния ни език АЛЕМ означава ПЪРВИ,а АН означава БОГ или НЕБЕ.В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на самосъзнание и начало.Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст,скрито послание на светите братя към народа,който ще  ползва  тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите,какъв е техния смисъл и на къде ще ги поведе родното слово. Първите азбукарчета са заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар,че отдавна сме го забравили,той и днес продължава да ни глаголи.

  “ Аз буки,веди глаголати!Добро ест живети дзело земли!Иже како люди мъйслите,наш он покой.Ръци слово твръдо!Ук,хрът,хер!От!Ща чръв !Ци ша !Еръ,ер,ери!Ет!Ен он !Йен йон!Юс!Ят!”

           Преведена на съвременен български език тази уникална азбука говори следното:”Помни буквите,учи да говориш!Добре е да живееш здраво на земята!Защото както хора мислите,наша е той опора.Изричай словото твърдо!Нагоре всеки да лети!Върви!Избягвай червея!Покорявай висптите!Ти мъж,ти юноша,вие хора!Човече!С ум и разум!Във вярна посока и с ясно съзнание!Напред!Слава!”

  И България устремно тръгна напред.С прадядовската чест и с безценното слово,което й дариха Кирил и Методий.Слово, за което италианския писател Умберто Еко казва:”Изпитвам любопитство към вашите древни букви.Поразен съм от графичното съвършенство на Глаголицата.Нейната символика е твърде интересна.Това не може да бъде случайно.”

            Не може да бъде случайно,защото в историята няма случайности.Защото семето покълна първо в земята на древната ни прародина.Крехките му стръкове Кирил и  Методий посадиха в градината на мъдростта и знанието –славянския език,а те разтвориха нежен цвят в красивите,струйни думи на българското слово.

            „Така братя,Бог е дал разум на славяните,комуто слава и чест,и власт,и поклонение сега и винаги в безкрайните векове,амин!”-обобщава Черноризец Храбър.

                                            Илонка Денчева