По черните коси на вечерта,
звездите, като шноли се подреждат!
Луната е със рокля от тафта,
посипана, с варак от златна нежност!
По покривите, ниско над града,
е легнал мрак от паяжина черна.
Под него, като рехава мъгла,
мъждука, мека светлина фенерна!
Светулките - отиват на купон,
във бляскави одежди пременени,
а като стар, забравен грамофон -
вятър тих, приспивна песен, стене!
Ала оркестър шумен, от щурци,
засвирил е мелодия красива.
Сънят напуска хорските очи
и търси със кого да потанцува!
По калдъръма стар играят степ -
обувките на окъснял чудак!
А моите мечти летят към теб!
В такава нощ! Да бъдеш сам! Е грях !
Антоанета Александрова