Рисува мисълта ми рой картини,
и случки се редят като врабци на жица,
от тях остават празни ръковини,
перце изпаднало от отлетяла птица.

Издуха всички вятър северняшки,
студен и сух, и бръснещ, свирещ, вледеняващ
и как ли устоях така юнашки,
когато силен беше и освирепяващ.

Но дойде друг там, някъде от юга –
и пролетен, и топъл, млад и вдъхновяващ,
шуми във клоните със песен друга,
през мен минава, лъха, топлина оставащ.

Ветрецо мой, защо ме съживяваш?
Какъв е този танц, във който ме увличаш?
Аз само знам един изкореняващ,
ужасен тътнеж бурен, пориви пресичащ.

Ой, ветре южен, как ме разиграваш!
Помиташ и последните отломки стари,
надвиваш другия ледник смразяващ,
да се пилее с тях по миналите гари.