Поредната пиянска нощ...Разсъмва се...
Отеква звън от натрошени чаши...
Души от полуистини прекършени
и чувства разпилени и болящи...
Какъв ли ще е краят, щом началото
оказа се нелека битка?
По малко любовта убивахме
със крясъци, напитка след напитка...
А после всеки сам, със свойте истини,
във сънищата си я доубиваше...
От думи тежки, а и необмислени
по малко всеки ден умирахме.
Оказа се, че няма ясна граница
и любовта в омраза се превръща...
Опитахме се да отворим нова страница...
обиди и сълзи не се преглъщат.
Какво от туй, че уж сме се обичали,
нанесохме си всевъзможни рани?...
Какво от туй, че на любов приличаше,
щом стенат с болка, чувства разпиляни?!
С.Кръстева