Още помня първия ден,

деня, в който ти ме видя,

деня, в който погледите ни се срещнаха

и

за момент всичко около нас спря.

Помня как ти не откъсваше очи от мен.

Чувствах се жива, но не по онзи клиширан начин,

за който всички говорят.

Почувствах тръпката да бъдеш нещо за някого,

да го правиш щастлив, дори и да не се познавате.

Видях усмивката ти.

Знаех, че вече си мой.

Още помня онзи ден, в който минах и ти не

спираше да ме гледаш,

а след като се слях с тълпата,

ти продължаваше да ме търсиш като дете,

изгубило майка си.

Още помня онзи ден, в който ти

така и не дойде до мен...

А същевременно бяхме по-близо от всякога.