Това очакване е като порив на вятъра
докосва тъй нежно когато се случи
и от непрекъснатото надяване
душата е тръпнеща, пеперудено бяла.

А около нас света си е същия
препускат трамвай безжизнено стари
народа  безработно предизборен
върви си по същите коловози и гари.

И ето порива на вятъра - идва
лавино  се спуска, обгръща света ни
душата е тръпнеща за непознатото ново
цветът, ех, той няма начало.