А залезът ще ни е топлото огнище,

със него да посрещнем тази нощ.

Постой така, не казвай нищо...

Не чуваш ли щурците?! Пеят - във разкош.

И тихо ще приседнем, там, на прага.

И плахо ще се гледаме - в очите.

Но тази нощ е обещаваща. И... блага.

Звездите ще сияят - от... любов.

Ще стискаш нежно топлите ми длани,

притворил си очите, ще ме галиш.

Сърцето ми за тебе е...  награда.

А ти във него огъня ще палиш...

Ще ме притеглиш, в себе си смирено.

И хладните ми устни ще целунеш...

Луната е невидима, и... млада.

Аз тази нощ на тебе завещавам.