uFeel.me
БАБА, ТАТКО И ЛЕЛЯ
Автор: Krassimira_Stoynova,  27 май 2014 г. в 06:22 ч.
прочити: 209

Седи майка тъжна с две малки деца
на пода, край ниска синия.
Съпруг се поминал в Балканска война,
там някъде, в чужда курия.

Да можеше супичка да посвари
поне с два-три стари картофа...
Но няма картофи. Отдавна седи
във зимника празната кофа.

– Мамо бе, сух хляб ли ний все ще ядем?
момченцето Христо проплака.
Да имаше малко чорбица, барем,
чуй как ми гъргорят червата!

– Отде да я взема аз тази храна?!
приведе се майка, изохка.
Щом сух го не искаш, вземи във ръка
комата, топни го в потока!

– И мене ми стърже. Все гладна седя!
и Райничка малка изхлипа.
Навън вятър стенещ затръшна врата,
промъкнал се в двор без да пита.

Скупчиха се малките нейни деца,
от глад и от страх премалели,
на сигурно място и топлина,
във фустата, в гънките бели. 

На другата сутрин тя рано на път
проводи ги с двата комата –
във някакво село тютюн да берат,
да работят там за храната.

Наесен децата се върнаха пак.
Ей, Райна – сандалки обула,
подпЕтени, стари, на босия крак,
а Христо – с два леви цървула.

Така мойта бабичка, мила една,
и леля и татко живяли.
Накрай им намерила втори баща
и – сити години настали.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me