Знам какво искам и знам къде да го намеря.
Страх ме е, че това, което искам, не иска мен, Държа малка черна старомодна химикалка и изписвам буквата ти красиво. Гласа ти го слушам само на записи, но понякога това не ми стига. А знам, че ти си онова друго аз, което е минало през всичко, което в момента ме руши.
Понякога се чудя защо поне веднъж не се случи това, което искам, и какво ѝ пречи на пустата вселена да ми угоди... А аз знам, че ако стане ще ми върнеш оная надежда, за която ще си спомням и после.
Откровенията ми са тъй далечни, сякаш не говоря аз. На лист пиша, защото никой щастлив не се нуждае. И пак знам, че твърде много пъти сгреших, за да се надявам на това. Ах, само ако знаеше....
Буквата ти все така продължава да тлее с цялото си великолепие върху грешния лист, а тъгата, дето е загнездена в погледа ти, ме кара да опознавам онова, което ми се струваше познато. И всички тия приказки са празни,
Но аз си пожелавам.