(по случай 2-ри юни)

Настана време, сито на поквара,

с глобални цели, но с безцелни дни,

линеят корените ни в немара,

в душите мрак и съсипни ...

И пъпната си връв опъваме безстидно

с компютри, с мрежи интернет ...

Залисано потомството привидно

припомня вяло свят завет ...

Живеем в слободия и неспирно

почерняме по някой връх,

нехаещи за пориви свещени,

безпаметни за жертвената кръв.

* * *

Поне веднъж сърцато да въздъхнем

за свидните чеда на своя роден край!

Поне веднъж от болка да изтръпнем

за младост жертвана, за недочакан май!

* * *

На този ден, на подвига обречен

душите си да сторим ХРАМ!

О, Господи,

поне веднъж да плисне във очите ни

свят пряпорец

от вятъра развян!