Ти остана в далечното минало
в тиха стаичка в мойто сърце
и когато враждебен е климата
в нея влизам със тайно ключе
и те виждам в сълза неизплакана
и въздишка на бяла бреза;
и те чувствам в мечтата на вятъра -
мила ласка във мойта коса.
Ще те има в стиха ми пореден
и във весел, и в тъжен момент.
Ще те пазя във спомен, потребен
за да дишам до сетния ден.
Валентина Йосифова
15.05.2014 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me