Ти остана в далечното минало

в тиха стаичка в мойто сърце

и когато враждебен е климата

в нея влизам със тайно ключе

и те виждам в сълза неизплакана

и въздишка на бяла бреза;

и те чувствам в мечтата на вятъра -

мила ласка във мойта коса.

Ще те има в стиха ми пореден

и във весел, и в тъжен момент.

Ще те пазя във спомен, потребен

за да дишам до сетния ден.

Валентина Йосифова

15.05.2014 г.