Плахо и смело уловени, задъхани в бяг, мисли... 
Само някои, немирни, ценни, но и недорасли...
Просто тези, които, в минутите на мълчание, 
улавяме с болка, но и с нескрито колебание.
Понякога ни радват, пораждат скрито желание.
По-често ни разтърсват, носят разочарование-
остават в нас горчив привкус на едно дарование... 
За говоренето винаги се иска много смелост!
Мълчание... Ах, мълчанието! То е като болест... 
Понякога нищо не искаш, а получаваш всичко. 
Понякога искаш всичко,а не получаваш нищо. 
Ах, ако някой знаеше какво е МОЕТО всичко, 
не би помислил дори да ми даде СВОЕТО нищо!