Плахо и смело уловени, задъхани в бяг, мисли...
Само някои, немирни, ценни, но и недорасли...
Просто тези, които, в минутите на мълчание,
улавяме с болка, но и с нескрито колебание.
Понякога ни радват, пораждат скрито желание.
По-често ни разтърсват, носят разочарование-
остават в нас горчив привкус на едно дарование...
За говоренето винаги се иска много смелост!
Мълчание... Ах, мълчанието! То е като болест...
Понякога нищо не искаш, а получаваш всичко.
Понякога искаш всичко,а не получаваш нищо.
Ах, ако някой знаеше какво е МОЕТО всичко,
не би помислил дори да ми даде СВОЕТО нищо!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me