/Ивайло Цанов, Таня Мезева/

Ред по ред, като в края на хубава книга 
се сбогувам разплакан със теб 
и това че обичам, дори не ми стига – 
искам те там, и в последния ред...

И роман да изпишеш, не ще да съм цяла, 
недописана книга съм аз, 
любовта ни красива е толкова бяла, 
не избързвай с финала за нас.

Не не бързам, не бива това да се случи, 
любовта – тази книга без край, 
ще напишем с душите и тя ще ни учи, 
как да стигнем небесния рай.

Щом последната страничка тъжно затвориш, 
започни я ти пак закопнял. 
Препрочитай не думите сложни и строги, 
междуредно е смисълът цял.

Там са сложени чувства, любови, раздели... 
там сърцето рисува дъги. 
Ако можеш да следваш мечтите си смели, 
сам ела и докрай остани.

А след края ще тръгна разплакан нататък, 
ще затворя последния ред. 
Ще се плисне небето. Ще светне за кратко 
и ще видя във светлото – теб!