/Ивайло Цанов, Таня Мезева/
Ред по ред, като в края на хубава книга
се сбогувам разплакан със теб
и това че обичам, дори не ми стига –
искам те там, и в последния ред...
И роман да изпишеш, не ще да съм цяла,
недописана книга съм аз,
любовта ни красива е толкова бяла,
не избързвай с финала за нас.
Не не бързам, не бива това да се случи,
любовта – тази книга без край,
ще напишем с душите и тя ще ни учи,
как да стигнем небесния рай.
Щом последната страничка тъжно затвориш,
започни я ти пак закопнял.
Препрочитай не думите сложни и строги,
междуредно е смисълът цял.
Там са сложени чувства, любови, раздели...
там сърцето рисува дъги.
Ако можеш да следваш мечтите си смели,
сам ела и докрай остани.
А след края ще тръгна разплакан нататък,
ще затворя последния ред.
Ще се плисне небето. Ще светне за кратко
и ще видя във светлото – теб!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me