И какво от това,
че съм сам?
И какво от това,
че боли?
Не угасна в мен
любовния плам
и пред мене си ти,
все си ти.
И какво от това,
че тъжа,
и какво,
че те търся в безкрая?
Може би,
с благородна лъжа
тебе пак,
пак тебе желая.
Бог да бе,
би ме приел
с тази страст
богоподобна...
Пак стоя,
сто виновности взел
в борба невъзможна,
безплодна...