И мислите ти, мигове несбъднати,

чертаят макроси, във ъгъла, притиснати.

Крайъгълен е камъкът в душата ти,

от думи неизречено изтръгнати.

Вещаят бъдеще, по-скоро минало,

разсичат тишината, и я стъпкват.

Понякога различни са, до патоса,

със който моя свят пресичат.

И до безумие привличат всички прилепи -

досъщ еднакви са - като мълчана истина.

Захвърлят те във самота, навярно ужаси

и тази нощ безсънно ще сънуват...