И мислите ти, мигове несбъднати,
чертаят макроси, във ъгъла, притиснати.
Крайъгълен е камъкът в душата ти,
от думи неизречено изтръгнати.
Вещаят бъдеще, по-скоро минало,
разсичат тишината, и я стъпкват.
Понякога различни са, до патоса,
със който моя свят пресичат.
И до безумие привличат всички прилепи -
досъщ еднакви са - като мълчана истина.
Захвърлят те във самота, навярно ужаси
и тази нощ безсънно ще сънуват...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me