След мъгла
виждам душата
на целия свят,
но свойта душа
аз не виждам.
Не смея да не дишам,
за да видя
повече цвят.
Не смея да мечтая,
за да жъна
повече плод.
Аз виждам лицето
на целия свят,
но за своето
само гадая,
сякаш съм сляп,
познавам за всекиго
нещо поне,
но за себе си
съм непознат.
И за всеки случай
с хиляди маски богат
аз не знам коя
да захвана.
Искам образа свой
да позная
и за него повече
да не вещая,
издигнал се
нагоре по
пътя
и отново
не виждам
светлина.
Своята душа
монада
нося като сляп
монах.