Безумецо, защо вървиш готов
ти всичко да зарежеш зарад мене?
Аз съжалявам твоята любов
и поглед с обич, паднали колене.

За тебе аз не мисля нито миг
и твоята любов за мен е бреме.
За немия, дълбок, покъртващ вик
аз нямам, разбери, аз нямам време.

Защо жестока съм?! Нима това,
че карам без тиради, без мъглите,
поражда твойте укорни слова?
Но, по-добре е право във очите.

Не си гради илюзии за мен!
Знай, моята любов е съкрушена
от първа пролет, първи слънчев ден –
от друг. И също тъй – несподелена...