Не проливай за мене сълза,
когато утре ме земята прегърне...
Ние всички сме пръст от пръстта
и животът там ще ни върне!

Не проливай за мене сълза,
когато ме няма в утрини тихи...
Аз ще рисувам в твойта душа,
изгрева с най-златните щрихи!

Не проливай за мене сълза,
когато вечер погледнеш небето...
Там ще ме видиш в някоя ярка звезда,
гласът ми ще чуеш, дори и да не ми бие сърцето!