Днес няма да ти казвам,
че си вятър,
ни морски бриз,
ни шеметна вълнА...
Отидоха си вече времената,
в които те залъгвах
със слова.

Сега те гледам толкова отблизо,
че всичките ти бръчици личат.
И няма нито дъжд,
и няма бризове,
които могат да ги заличат.

Но аз такъв те искам.
И те имам.
Ръката ми е в твоята ръка.
Не се страхувам вече
от годините -
животът ми е стихнала река.

Дори моретата пред нас ще стихнат.
Ще легнат ветровете по очи...
Защото любовта,
платена с лихвата,
е сила,
пред която се мълчи.