От нас усмивката избяга,
изгубихме и свойта чест,
щом често днес ни се налага,
да гоним своя интерес!

И със еснафската прокоба,
на нещо все се инатим,
а храним Злото си до гроба,
то е  до нашите  пети...

И скарани със правилата,
ний често срещаме беди,
натрити с пепел по главата...
Нас Кара Станчо ни следи!

О, спи  ни Съвестта заспала...
  И няма кой да я свести!?
Без Съвестта ни и Морала,
минават златните ни дни!
   30.12.2014г. София