От нас усмивката избяга,
изгубихме и свойта чест,
щом често днес ни се налага,
да гоним своя интерес!
И със еснафската прокоба,
на нещо все се инатим,
а храним Злото си до гроба,
то е до нашите пети...
И скарани със правилата,
ний често срещаме беди,
натрити с пепел по главата...
Нас Кара Станчо ни следи!
О, спи ни Съвестта заспала...
И няма кой да я свести!?
Без Съвестта ни и Морала,
минават златните ни дни!
30.12.2014г. София