Сянката примамваше всяка твар да се спотаи под снагата й. Шумен фон от стъпки всякакви запълваше въздушното пространство, сенки от всякаква разновидност и възраст се преплитаха ли танцуваха тихо и безмълвно. Две осанки бяха там със съвсем друга цел, бяха там в точно време, и в точен синтез щяха да се впият пътищата им. Чиста като сълзата на окастрена овошка, с движения по леки и от самотен безизразен облак, красива като оросена лека от току що цъфнали бели рози. Той беше нелеп в стъпките си по щавещата земя под краката му, непохватно и с неприязън подхванал под мишница кутия с бонбони и вестникът от вчера. Приседнали на пейки една до друга, всеки бе поставил заграждения, и съсредоточено навлизаше в обиколен поглед на това какво се случва около него, и дали спокойствието което така страстно бе търсено ще бъде необезпокоено. Никой от двамата не посмя да погледне в посоката в която се намираше другия, но знаеха ... и още как, знаеха, че присъства там създание. Минаха се няколко хвърковати момента, и той посмя и наруши невидимата в пространството бариера между неговото и нейното лично уединение. Той знаеше, че всеки път сам би изял цялата кутия с бонбони, макар искрено да се надяваше ... поне един едничък път да я бе подарил на някоя, да, на Някоя ... тази някоя която трябваше да види през жеста с кутията бонбони и да прозре кой всъщност И ги бе подарил, кой всъщност бе стоял насреща И. Нещо прещрака в главата му, и той посмя, протегна в дъга тялото си и се опря така, че да се вижда, че се обръща към нея, а не към празното пространство между тях. С не-прочистено гърло, той се опита да произнесе това което бе желал да каже в действителност, но се поправи и прочисти гърлото, промени плануваната реплика разбира се. Поканата да бъдат опитани шоколадовите бонбони, беше едно от най – наелектризиращите жестове които той някога бе посмял да извърши. Капчици пот се стекоха по страните на лицето му, сърцето му биеше толкова силно, че си мислеше; Как не става така, че да се чува извън гърдите му? Безброй варианти за провал препускаха през съзнанието му, тези няколко секунди му се сториха по дълги и от периода на началото на вселената чак до сега. Младата дама, не съумявайки защо младият мъж така от изневиделица иска да я почерпи с шоколадов бонбон, се позамисли за част от секундата; Но това е просто бонбон, не бомба със закъснител все пак. Взе един от бонбоните и го разтопи в устните си, младежът остана покосен от това което току що бе видял, невъзможното му се стори толкова възможно, че даже по инерция си взе и почерпи себе си. Получи адмирациите на младата дама, за изключително вкусният бонбон, и даже самата тя, поиска да опита още един, и така ... накрая бонбоните вече ги нямаше. Двамата млади вече не бяха разделени от пейките си, седяха един до друг разговаряйки, разгорещено обсъждайки, устните им не спираха да се изкривяват и да бълват думи. Двамата вече се познаваха, вече знаеха какви са един за друг, знаеха каква е ролята на другия, знаеха какво следва, знаеха толкова много неща за отсрещния бивш непознат. Ала едно не знаеха ... не знаеха, че една проста кутия с бонбони бе способна да запознае двама души така, както нищо друго не би могло да се справи със задачата. Денят вече бе преполовен и казваше довиждане на своите крачещи и дърдорещи деца по вече изстиващата земя. Пейките, на които бяха нашите млади, вече бяха празни ... но завинаги запомнили какво се бе случило през този дълъг и увековечен ден, знаеха и винаги щяха да помнят думите, които бяха изречени и жестовете, които бяха направени, всяка малка сладостна усмивка и всеки проникновен засрамен изчервен поглед. Двамата млади бяха вече вечни един за друг, бяха дали началото на една неповторима и вечна история, бяха създали пространство в което всеки който пожелаеше можеше да се помести и да съзерцава красоти и любови от всякакъв вид.- - - Нашите двама млади вече бяха едно, бяха безкрайни, на този ден слънцето залезе само за тях двамата, птиците пееха само за тяхно забавление, времето бе спряло специално за това те да могат да успеят да се забележат и да се изберат един друг завинаги.