Букетът от рози, който на перваза седи,
те прегръща с аромата си копнежен,
но откривам във него твойте следи
преди да издъхне от теб е обсебен...

Рисува те в себе си, твойте ръце
и очите ти още преди да го видят,
моля, пусни ме, и имай сърце...
върви при букета - ще се обиди!

Върви - там умирам, с второ лице
и път към тебе виж как не намирам,
докосни ме, със същите свои ръце,
но с друго докосване в мен да те имам.

Виж в мен червеното и го вкуси
с жадните си ненаситни устни,
чуй как простенват листата във стих,
който с пръсти от моята тъкан олющваш.