Идва тихият пролетен дъжд
и покрива ни с теб – на площада.
Плисва бързо – ей тъй, отведнъж –
и вали ли вали... Без пощада.
Обикаля край нас и шуми
уж игриво, а всъщност – нахално.
Гласовете ни чак заглуши
невъзпитано, диво, скандално.
Захладнява, а той си вали
и за чувствата наши немее.
Сипе капчици – едри сълзи, –
чак на слънцето пречи да грее
и на моята светла мечта,
да съм с тебе, когато те искам...
Затова, със водата му аз,
точно него сега ще наплискам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me