Необмислено и непреувеличено,
точно зад ъгъла на гузната ми съвест,
стоиш облегнат на стената.
Пушиш философията на деня си
и прощаваш или не
всички мои странности.
Наясно си, че болката в лява гръдна половина
не подлежи на лечение.
После
пазиш сили до следващата абстиненция на страховете си.
Караш с превишена скорост,
а аз замръзвам от студ.
Спираш на тиха улица-
отново, подпрян на стената пушиш light jazz
излизащ от поезията на устните ми
и вдишваш дълбоко до следващата вечер.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me