Необмислено и непреувеличено,

точно зад ъгъла на гузната ми съвест,

стоиш  облегнат на стената.

Пушиш  философията на деня си

и прощаваш или не

всички мои странности.

Наясно си, че болката в лява гръдна половина

не подлежи на лечение.

После

пазиш сили до следващата абстиненция на страховете си.

Караш с превишена скорост,

а аз замръзвам от студ.

 Спираш на тиха улица-

отново, подпрян на стената пушиш light jazz

излизащ от поезията на устните ми

и вдишваш дълбоко до следващата вечер.