Ето, дойде моментът печален
на последният общ миг за нас.
Веднъж за винаги ще бъде удавен.
Миналото изгаря завчас.
Погребвам Любовта.
От нея нищо не остана.
Идва самота,
за душата, съдрана.
В ковчег с конопена подплата
полагам, аз Любовта.
За душата ми е пагубна заплаха
да отроня и една сълза.
За каляване във времето,
природата ще огради
на миналото времето
във няколко лехи.
Последен път, аз ще те обичам,
наяве в твоите очи.
На сън ще ти се вричам,
но сме свършени, уви.
\"Обичах Ви и още дълго може
Любов да тлее в моята душа,
но нека тя не Ви тревожи,
не искам с нищо да Ви натъжа.\"
И тоз\' цитат от Пушкин, стар,
ще бъде мой вечен другар
в търсенето на обична ни,
та чак до забрава...
И в този живот краят дойде.
И този порок (Лъжа), Любовта отне.
Ще те търся, мили мой
във Вселената и във животите!
Отново ти ще бъдеш мой,
под звуците на нотите.
Но не сега!
Трябва да се преродя.
С обич.
Половината ти душа.