Домъчня ми за теб,
домъчня ми, любов.
Аз съм буре без чеп
и кипя. Аз съм зов,
нежно влюбен,
но див...
Аз съм
шепа вода...
Често тъжен
и сив,
но съм твой
до смъртта.
И какво от това,
че ни пропаст дели?
Не ни плаши
дори и смъртта.
Аз обичам,
какво че боли?
С теб ми стига
и глътка вода.