Ти ми остана след много жени
истинската накрая.
Не ме предаде, не се промени,
и ме обичаше, без да зная.
Ти си, която се върна при мен
в най-лошите ми кошмари
и ги превърна отново във ден,
без даже да ме удариш.
Ти си, която всичко прости –
глупавите ми изневери.
Нощи пиянски. Обиди.Лъжи.
Загубих те и ме намери.
Ти си, която слезе в калта
и ме изправи да ходя,
изми ме и пак ми стана жена,
след два мои брака и два развода.
Ти си, която поиска от мен
само да те обичам.
Каза ми: - Идвай си! Ти си простен!
Аз съм си твойто момиче!
Ти си, която ще бъдеш докрай,
а и нататък. Щом си отида,
в ада или в невъзможния рай,
тебе отново на прага ще видя...