\"Човек и добре да живее, умира...\"
Главоломно по стръмното на Живота,
препускат назад детските ни дни.
А ние упорито катерим кота след кота,
с уморени ръце, с наранени пети.
Животът като в кардиограма,
на нашия път кривата чертае-
след радостта следва драма,
след самотата- любовта е...
Всеки миг безмълвно в теб и мене,
бунтува ни Животът кръвта
и макар за живот да сме родени,
всеки пътува към Вечността.
Ала човекът със живи плаче и се смее,
въпреки мисълта за Всемира.
Той иска в спомените техни да живее,
а не в хлътнала гробна могила.
aza_9