Някой ден

може би я виждаш.

Но някак отдалеч.

Някой ден може да

усетим пламък,

някак безметежно.

Когато бях до теб

Аз исках да съм този пламък,

искра на надеждата.

Която така и не откривах,

която така и я 

сам сама загубвах.

Безнадеждно.

Питат ли ме как живеех...

Умирайки във всеки лъч,

както знаех, 

че няма да се утеша.

Трудно би било за 

толкова близко нещо

до мен да се натъжа.

Далечността , неизвестността

събуждаше тъгата. 

Омразата, болката, разрухата.

Толкова далечни сме и на една песен разстояние.

Прекалено ли е лично още да го преживявам....

Но толкова да ми е смътно дори да си го спомня... На една песен разстояние и радост, и тъга. Но някога може да ги видим... всички капки дъжд превърнати в слънчеви лъчи.