Виждам две очи ме изучават

виждам усмивка на дете

устни дето не съм ги чула да се карат

красиво и добро сърце.

Съжалявам само, че не те познавах,

така де... достатъчно добре,

но в теб пак доброто разпознавах

и все пак лошото го търсих аз къде ли не.

И се учудих, че не го намерих,

че в теб не съществува то разбрах,

комплексите тогава аз пак не си премерих,

но всичко преобърна се с един размах...


Не виждах вече две очи, които да ме изучават,

не виждах и усмивка на дете,

а все сълзи, които да ме нараняват,

но все тъй мило и добро сърце

Обичам те и се надявам да си на прекрасно място

с близки и обичани да се прегръщате сега

и съжалявам, че съм се държала тъй пристрастно

късно осъзнах, че си добър човек с добра душа!